В митологията взаимоотношенията между боговете, между богове и герои са сложни и преплетени, зависят до голяма степен от капризите на самите богове. Затова образите не са еднозначни. И все пак са и образи символи: на вярност, храброст, любов, справедливост и пр. Медея е символ на силна страст, родена от любов, но главно – на ревност и отмъстителност. Най-известното драматургично произведение, свързано с този образ, принадлежи на Еврипид. В следващите векове и поколения различните интерпретации на образа почиват, малко или много, на това творение.
Медея е жрица на злокобната богиня – Хеката, тази, която праща нещастия и зли сънища на земята. Дъщеря е на царя на Колхида, Яетс, племенница – на Цирцея, внучка – на Хелиос. Трагедията на Еврипид интерпретира тази част от мита за Медея, която е свързана с Язон, открадването на Златното руно, страстната любов на Медея и Язон, изневярата и последвалата женитба на Язон с дъщерята на коринския цар Креон и отмъщението на Медея – тя убива Креон, дъщеря му и двамата си сина в пристъп на ярост, когато вижда в очите им погледа на бащата, Язон.
Ще звучат фрагменти от творби на Иржи Бенда, Луиджи Керубини и Самюел Барбър.
понеделник, 15 януари от 17.30 часа
