Тихомир Стоянов получава първия си урок по фотография през 2005 година. По-късно разбира, че е привлечен от това да дава нов живот на старите кадри, които някой друг вече е направил и започва да се занимава с добиващия популярност жанр на „намерената фотография“, който се състои в събирането на изгубени, забравени или изхвърлени снимки, открити публикации в архиви или антикварни магазини, които след това биват поставени в един съвсем нов контекст. За предаването „Хоризонт за вас“ той обясни:
Най-важното, което ме провокира, е това, че изведнъж по битаците започнаха да се появяват огромен брой семейни архиви, което много ме изненада и видях как те често отиват в незнайно какви посоки. Реших просто да ги спасявам, да ги събирам при мен.
След това Стоянов започнал да дигитализира архивите и да работи с тях като артист. В момента работи по 2 проекта – „Въображаемият архив на семейство Стоянови“ и друг – свързан с традицията българите да си разменят снимки на близки хора и добри приятели. Той споделя, че през архивите се вижда как хората променят начина си на възприемане на фотографията:
В началото всички са се подготвили за нещо много специално, нещо което се случва няколко пъти в живота, а в последствие вече се усеща, че това е нещо съвсем нормално, ежедневно, че новите хора си правят снимки за паспорт и за всякакви съвсем ежедневни събития.
Семейната фотография почти не се е променили през годините, а в проекта на Стоянов особено внимание е обърнато на посланията на гърба на снимките:
Продължавам да обикалям битаците из България и вече се случва така, че колкото по-популярно става, се свързват разни хора с мен и ми даряват архиви, които те са намерили или са успели да спасят.
Стоянов сподели, че все още с него не се е свързал човек, който е открил себе си в снимка от неговия архив. Той обаче случайно е открил в лента… майката на съпругата си.