– Това е една история, която като стил и начин на действие ни връща в годините на прехода.
Тогава така се формираха нещата в престъпния свят. Отново се разбунват нещата във връзка с налагане на интереси и конкуренция в ъндърграунда. Не е нещо различно от историята през миналата година, когато в Слънчев бряг избухна стрелбата между Митьо Очите и гардовете на Божо Кравата.
– Как полицията ще озапти Митьо Очите, който е известен от преди 15 години като наркобос и изнасилвач, и ще прекрати терора на мутрите му?
– Считам, че Митьо Очите няма да бъде вече този, който е бил в предишните години.
Мисля, че има ли воля и желание за уреждане и вкарване в ред на нещата от тази сфера, всяка държава може да го направи.
– Вие бяхте свидетел по делото срещу Пламен Дишков-Кела, което е възобновено. Как гледате на скандалното решение на Върховния касационен съд, който отмени присъдата му от 20 години лишаване от свобода и върна делото за ново разглеждане в Бургаския окръжен съд?
– По принцип не обичам да давам становища по отношение на решения на съда. Моето мнение винаги е било, че съдът е институция, която е независима и нейните решения не би трябвало да се коментират. Но има едно Но – съдът е създаден от личности, от хора и като всеки, те могат не само да грешат, но и да действат под въздействието на различни интереси, независимо какви са те.
Кела често идва с маска в съдебната зала, сякаш се надсмива на правосъдието
Въпросът за отменената присъда на Кела е твърде сложен. Това решение е недопустимо. Не може 20-годишна присъда, която при това е влязла в сила, да бъде отменена, макар че е направена въз основа на използване на вратички в закона.
Тук давам като пример делото за убийството на Валентин Алексиев-Лисицата, което продължи цели 12 години в съдебна фаза. Ставаше въпрос за известни личности като поръчители на убийството. Този пример бих го дал като фрапиращ в смисъл на бавно правосъдие.
Двамата братя Георги и Валтер Папазки са осъдени като поръчители на убийството на Лисицата.
Единият от братята – Георги, също като Кела успя да избяга след престъплението и още е в чужбина (по последни данни на службите Георги Папазки се крие в ЮАР).
Сега той може да се върне и като Кела да поиска делото срещу него да бъде възобновено, защото не е присъствал на съдебните заседания.
Давам ги двата случая като идентични.
-Не звучат ли прекалено наивно думите на Кела, който след като беше заловен в Португалия с направена пластична операция на лицето, заяви, че не знае, че е бил издирван и, че срещу него се води задочно дело. Не е ли това прекалено голяма провокация срещу полицията, прокуратурата и държавата?
– Вие го казахте, естествено че е провокация. Има факти и обстоятелства, в които категорично се опровергават тези негови твърдения.
След убийството на Мастара, Кела е успял да напусне България като нормален гражданин, усетил е, че кръгът около него се затяга и може да се стигне до развръзка.
По време на разследването е доказано по категоричен начин, че той е използвал фалшив документ за самоличност, докато се е крил в държави от Европа, а може и не само там.
Интересно как ще отговори той на въпроса – защо е ползвал фалшив паспорт? Той е бил издирван с червената бюлетина на Интерпол (която се прилага за издирване на извършители на тежки престъпления)
-Трябва ли да се позволява на хора като Кела да бъдат пускани от ареста, след като са се укривали толкова много години и да им се дава по този начин възможност отново да напуснат пределите на България?
– Това е също въпрос на процесуално използване на различни хватки, които съществуват в нашия закон. След като съществуват, те се използват.
Не искам да давам становище и мнение защо и как. Имам свои виждания по въпроса.
Кела специално, когато беше върнат в България, той имаше влязла в сила 20-годишна присъда. Той лежа известно време в ареста. През това време се разболя, оперираха го, а след това лежа в болницата за възстановяване.
Тогава беше също като затворник пуснат да се лекува и възстановява в болница. След тази хватка, която се използва именно за връщане на делото за ново доразследване на самото основание, че той не е бил в България и не е присъствал на делото.
А кой е причина за това да не присъства на делото? На този въпрос трябва да бъде търсен отговор!
И тук отново се връщам на делото за убийството на Лисицата.
Един от осъдените задочно като поръчител Георги Папазки може да поиска делото срещу него да бъде възобновено, така както направи Кела.
Това е абсурдно при положение, че са събрани безспорни доказателства за неговото участие в престъплението и в един момент той заявява, че е подтикнат да говори това, че не е извършител на убийството! Това е просто абсурдно.
В тази връзка той на пълно основание може да каже: Аз съм невинен, невинен съм лежал в затвора и да осъди България в Страсбург.
След като е осъден по делото и излежал присъдата си, той, явявайки се като свидетел пред този съд, извършва ново престъпление.
– По времето, в което бяхте полицейски началник бяха разстреляни братята Васил и Георги Илиеви. Смятате ли, че Райко Кръвта е прострелял със снайпер Георги Илиев?
– И на двете местопроизшествия стана така, че пристигнах на двайстата минута след убийствата на двамата братя.
Що се отнася до това дали Райко Кръвта е застрелял Георги Илиев, мога да кажа, че имам особено мнение.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
