Александър Шурбанов: Поезията няма да ме предаде, няма да ме изостави и до края

Гласувай за статията

За трети път осъществяваме сътрудничество със Столичната библиотека, представяйки тяхната нова инициатива „Поет на месеца“. Идеята на библиотеката, по-точно на Петър Чухов, е всеки месец да се отделя специално внимание и място на един заслужил български поет. Той се среща със своята аудитория, представят се творбите му. Ние в „Сценична треска“ го правим в ефира на „Хоризонт“. След Аксиния Михайлова и Роман Кисьов тук гостува професор Александър Шурбанов. Неговата среща с читателите му е днес – 20.12 от 18.00 ч. в литературния клуб на библиотеката. 

Проф. Александър Шурбанов е преподавал английска литература в СУ, почетен доктор на Кентския и Сърийския университет във Великобритания, лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет, преподавател в Университета в Олбани и в други престижни университети по света. Един от най-добрите ни преводачи на Шекспир – в четвъртък беше представянето на новата двуезична колекция с Шекспировите трагедии, два дни преди това проф. Шурбанов участва в откриването на Софийския международен литературен фестивал. Неотдавна излезе и стихосбирката му „Предслънце“, включваща стари и нови стихове, както и сборникът му с есета – „Опит“.

Ако чуете интервюто в прикачения звуков файл, ще бъдете съпричастни с неговите размисли за есето като продължение на поезията; ще разберете към каква аудитория е адресирана книгата „Опит“, че най-голямото тайнство на живота, чрез което и смъртта може да бъде преодоляна, е възпитанието на чувствата – как може да бъде постигнато? Как се променят мисленето, идеите, темите, вдъхновението от времето на младостта до днес и има ли умора за поета, има ли добри и лоши условия за творчество?

Обръщам се към хората, които мислят с главите си, които чувстват със сърцата си, които живеят в днешния ден, обаче не се ограничават с ежедневните грижи, а искат да се извисят над ежедневието, искат да видят смисъла на това, в което живеем. Аз търся този смисъл, не винаги го откривам, понякога откривам, че го няма, това ме измъчва и опитвам отново и отново понякога не го откривам…за всички, които искат да разговаряме за нещо по-смислено от ежедневния хляб.

Най-важното е да чуем другия, да разберем другия.

Да бъдем чувствителни.

Поезията няма да ме предаде, няма да ме изостави и до края.

Ако няма някакъв лъч, който да ти обещава, че ще дойде по-добро време, че ще дойде пролет след зимата, за какво да пишеш и да живееш. Всеки се мъчи да намери някаква надежда в този труден живот.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар